Петък, 17 Ноември 2017

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 

ПРОМЯНА НА ИМЕНА

Обратно

Физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от останалите субекти със своето име. В тази връзка извършването на промяна на името на физическо лице е строго ограничено и може да се случи само в строго определени в закона условия.

Условията, при които може да бъде допусната и извършена промяна на име на физическо лице са предвидени изчерпателно в българския Закон за гражданската регистрация.

Промяна на името се допуска:

1. Когато името на лицето е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това – процедурата е предвидена в чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
2. При пълно осиновяване на дете – процедурата е регламентирана в чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗГР.
3. При непълно осиновяване на дете – процедурата е уредена в чл.18, ал. 3 от ЗГР – процедурата не е задължителна поради спецификата на непълното осиновяване, при което осиновеното лице запазва връзката си и със своите рождени родители. Извършва се по решение на съда само по желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие. Тази процедура може да се извърши както в хода на производството по непълно осиновяване, така и в отделно охранително производство – в практиката по-чест е първият случай.
4. При прекратяване на осиновяване по съдебен ред – процедурата е уредена в чл. 18, ал. 4 от ЗГР – промяната следва от отмяната на осиновяването, при което на лицето се възстановява предишното име. Не се осъществява отделно охранително производство по промяна на името. Изключение от правилото – в случаите, когато важни обстоятелства налагат запазване името на лицето, дадено при осиновяването – тези обстоятелства следва да се доказват, като те могат да бъдат най-различни: например, добита известност и популярност на осиновеното лице с това име преди отмяната на осиновяването. Запазване на името, дадено при осиновяването, може да се иска само със знанието и съгласието и на осиновителя.
5. При придобиване или възстановяване на българско гражданство на дадено лице (чл. 19, ал. 2 от ЗГР) – същото може да поиска промяна на бащиното и фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име. по реда на глава петдесета „Установяване на факти“ от Граждански процесуален кодекс;
6. Макар и неуредена в Закона за гражданската регистрация, промяна на фамилното име на единия от съпрузите по съдебен ред е възможна при прекратяване на брака между съпрузи въз основа на:
6.1. съдебно решение по чл. 330, ал. 3 от ГПК, утвърждаващо постигнатото помежду им при условия на взаимно съгласие споразумение за прекратяване на брака и по всички предвидени в чл. 51 от СК въпроси, в това число за промяна на фамилното име на единия от съпрузите;
6.2. съдебно решение по допускане на развода (чл. 326 от ГПК), по силата на което съдът разрешава и въпроса с фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. Такова съдебно решение се постановява при прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен при условията на чл. 48 от СК.
Българската юридическа компания “ЕУРО ЛЕКС” предоставя пълния спектър от услуги, свързани с извършване на необходимите действия по промяна на имена по административен и съдебен ред.

 

София, п.к. 1113, район „Изгрев“, ул. „Фредерик Жолио Кюри“ № 16, блок 155, партер, офис № 1; тел/факс: 02 983 2187 e-mail: office@eurolex-bg.com